Слънчевата светлина е широкоспектърна. Наред с видимата светлина има и „невидима“ такава. Към последната спадат инфрачервените и ултравиолетовите (УВ) лъчи. УВ лъчите се разделят на УВ-А и УВ-Б, които се различават в дълбочината на своето проникване, както и на биологичните си ефекти. УВ-А лъчите проникват по-малко в кожните слоеве и предимно активират синтеза на меланин (естествен протектор от слънчевите лъчи и мощен антиоксидант). УВ-Б лъчите проникват по-дълбоко. Като цяло те се приемат за „вредни“, тъй като могат да увредят клетъчната ДНК и с времето да доведат до злокачествени заболявания на кожата.
Разбира се и тук важи максимата на швейцарско-немския учен от ренесанса Парацелз – „дозата прави отровата“. С други думи вредните влияния на УВ лъчите върху кожата без протекция (УВ филтри) възникват едва след достигането на определена доза на облъчването. Типични промени са:
- Локално засилено потъмняване на кожата („загар“), което възниква главно под хормонални влияния предимно при жени и може да доведе до появата на петна
- Загуба на плътност и еластичност на кожата (фотостареене) предимно при жени в предменопауза и менопауза, когато Кожно-протективното влияние на женските хормони значително намалява. Тези промени базират на възпалителни промени (вкл. активиране на ензими наречени металопротеази) в кожата в резултат на влиянието на УВ лъчите, които водят до разграждане на колагена – структурната единица на кожата, която особено при жените е по-„рехава“, кожата е по-тънка и по-малко еластична
- Промени в клетъчната ДНК и „отключването“ на онкогени (заложени в генетичния код на индивида) за злокачествени заболявания на кожата
- Увреждане на тъканите на окото и активиране на процесите на стареене
- Макар и мъжката кожа да е по-плътна с по-комплексна колагенова мрежа, кожата на мъжа подлежи на същите вредни влияния на слънчевата светлина
За да избегнем вредните влияния трябва да се научим, как да пазим своята кожа от слънцето. Това предимно важи за интензивното излагане на слънчева светлина – във времето прекарано на море и на планина. Особено на плажа трябва да се има предвид, че дори стоенето на сянка не предпазва достатъчно от вредата върху кожата, която може да нанесе слънцето, тъй като морската вода отразява като „огледало“ слънчевите лъчи и ги разпръсква по плажната ивица.
В зависимост от времето на деня, в което сме на плажа или на планината, се нуждаем от слънцезащитни фактори, които филтрират УВ-А и УВ-Б лъчите, като някои от филтрите предпазват и от вредното влияние на синята светлина (активиране на процесите на стареене) емитирана от слънцето. Колкото по-рано или по-късно (8 – 11 ч или 17 – 20 ч) сме на плажа или на планината, толкова по-дълго е времето, което можем да прекараме без слънцезащита. С други думи можем да се излагаме на слънцето до 1 ч, като след това следва да използваме слънцезащитни фактори.
Важно е да съобразим, че едно намазване на цялото тяло ще ни пази до 1.5 часа, след което се налага повторно намазване. Същото важи и за всяко излизане от водата, дори и да използваме водоустойчиви формулировки. Приема на витамин А (напр. пресен сок от моркови) допринася за опазването на кожата в следствие на антиоксидантните му свойства. Тъй като слънчевата светлина е най-силна между 12 и 16 ч, би трябвало да избягваме слънцето, като в случай на излагане на слънчевите емисии е редно да носим УВ протективно облекло. Тези мерки водят до пазенето от слънчеви изгаряния, които се „запомнят“ от кожата и могат да проявят болестотворното си влияние години след това.
Да не забравяме протекцията на очите с очила филтриращи УВ и сини лъчи.
Тук е редно да бъде споменато, че слънцезащита не е необходима за останалото време от годината в европейската географска зона, когато се намираме на работа и прекарваме времето си без продължителна пряка слънчева светлина. Да не забравяме все пак, че слънчевото греене е важен фактор за синтеза на витамин Д3, който контролира редица процеси в цялото тяло и е необходим за физическото и психическо здраве.
След излагането на слънчевото греене следва да употребяваме възстановителни лосиони или кремове, които наред с нужната хидратация са богати на пантенол, който допринася за частичното възстановяване на кожните тъкани.
Въпреки всички протективни мерки след приключване на ваканционния период (вкл. и на зимния период на планина, където снега „огледално“ отразява слънчевото греене), е препоръчително да се погрижим за биологичното клетъчно възстановяване (вкл. и на промените в нашата ДНК) базирано на технологиите endoretä, Fletechä и PlasmaOneä (линкове към тях). Наред с микроинвазивните техники е препоръчително използването на серум със собствените растежни фактори, които проникват в кожата и възстановяват структурата и функцията. Очните капки богати на собствените растежни фактори биха допринесли за възстановяването на очните структури.
Съобразявайки всичко казано по-горе, лятната и зимната ваканция се превръщат в безвреден отдих, който регенерира ресурсите ни, да се справяме по-целеустремено и лесно с ежедневните задачи през останалото време на годината.
