Нарушаването на целостта на човешкото тяло води до активиране на регенеративните механизми заложени в нас. В това число влизат комплекс от фактори: кръвосъсирване и активиране на растежни фактори, противобактериални и противоъзпалителни фактори (част от растежните фактори в кръвта, имунологично активни клетки), активиране на кръвоснабдяването, активиране на енергийните (митохондриално зависими) системи в организма и т.н. От друга страна болестното нарушаване на изредените механизми и системи води до хронични възпалителни процеси, които обуславят образуването на трудно зарастващи рани и хронични инфекции.
Дефиницията на термина „хронична рана“ включва рани, които зарастват вторично и не проявява склонност към заздравяване след 8 седмици, въпреки правилната и каузалната (насочена към причините) терапия и подходящото локално лечение. В основата на образуването на хронични рани стоят механизми, които пречат на или увреждат регенеративния капацитет на тялото. Към тях спадат състояния и заболявания, които нарушават кръбоснабдаването (диабет, затлъстяване, залежаване), имунитета (мултиморбидност, хронични възпалителни процеси, имуносупресивни терапии), клетъчното енергийно производство (медикаменти, хронични възпалителни процеси, липсата на есенциални вещества). Стига се до порочен затворен кръг, като състоянието на тъканния интегритет постепенно се влошава и възстановяването на тъканната цялост става невъзможно.
В редица случаи каузалната терапия и подходящото локално лечение не водят до значителни успехи, тъй като тези мерки не обръщат необходимото внимание на патогенетичните механизми обуславящи възникването и поддържането на трудно зарастващи рани и хронични инфекции. А те главно са: възпаление, недостиг на кръвоснабдяване, недостиг на енергия, недостиг на растежни фактори.
Следните технологии могат самостоятелно и в комбинация да допринесат за подобряването на състоянието на трудно зарастващи рани и хронични тъканни инфекции. Имайки предвид, че всяка отделна технология специфично таргетира отделни патогенетични механизми, използването на технологиите в комбинация представлява по-целесъобразния подход.
Тези технологии намират приложение не само при лечението на хронични рани, но биха били ефикасни при каузалното и супортивно (подпомагащо) третиране на всяко нарушаване на тъканната цялост на човешкото тяло, било то поради външни въздействия: изгаряния, постоперативни рани, постинтервенционални рани и др. или поради нарушаване на вътрешните механизми за тъканно възстановяване като диабет, съдова недостатъчност, мултиморбидност, залежаване и др.